SearchEngines.bg

Това е примерно съобщение за гост. Регистрирайте безплатен акаунт днес, за да станете потребител на SearchEngines.bg! След като влезете, ще можете да участвате в този сайт, като добавите свои собствени теми и публикации, както и да се свържете с други членове чрез вашата лична входяща кутия! Благодарим ви!

Хранителните добавки вече и онлайн

vstoykov

New member
Вече българските фирми могат да продават хранителни добавки и лекарства онлайн.

Забрана обаче все още има за лекарствата, които се изписват по лекарско предписание.

Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Забранява се предлагането и продажбата чрез сключване на договори за продажба от разстояние на лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание.

Явно онлайн търговците от други държави са си платили. За да си купим лекарства, които се отпускат с рецепта онлайн, ще трябва да ползваме услугите на чуждестранни търговци.

Защо в САЩ и други държави хората могат да купуват онлайн лекарства, изписвани с рецепта, а в България не може?

Как може в закона за защита на потребителите да има забрани, които вместо да защитават потребителите, да ограничават правото им да купуват определени продукти чрез сключване на договор от разстояние?
 
Последно редактирано:
Re: Хранителните добавки вече и онлайн

А защо в Германия и аналгин не можеш да си купиш без рецепта?

Хм? Защо мислиш така? Купувал съм 2-3 подобни неща без да ми искат рецепта.
 
Re: Хранителните добавки вече и онлайн

Хм? Защо мислиш така? Купувал съм 2-3 подобни неща без да ми искат рецепта.
Купувал си, ама принципно е незаконно.
 
Re: Хранителните добавки вече и онлайн

А защо в Германия и аналгин не можеш да си купиш без рецепта?

Нямах предвид купуването на лекарства, за които се изисква рецепта (консултация с лекар), да става без наличието на рецепта (без консултация с лекар).

Имах предвид, че няма смисъл да се ограничават хората, които купуват лекарства по предписание на лекаря (след като лекарят им е издал рецепта). Каква е разликата дали ще си купиш лекарството от близката аптека или от далечна аптека (чрез сключване на договор от разстояние) освен цената?

Например на сайта apteka.de (който се рекламира по телевизията) може да се купят лекарства, за които се изисква рецепта. Смяташ ли, че ще го рекламират по телевизията, ако беше незаконно (рекламата по телевизията струва много пари)? На сайта са написали, че изискват от клиента да им покаже рецепта (ако за лекарството се изисква рецепта). Това вероятно го правят само защото законът ги задължава.

Който купува лекарства, за които се изисква рецепта, без да се консултира с лекар, е или изключително тъп, или е достатъчно компетентен да го направи (например ако е лекар). Не е редно да се изисква от търговците да проверяват дали потребителят, който купува лекарството, има рецепта, написана от лекар.

Безсмислено е държавата с бюрократични пречки да се грижи за това хората да не се самонараняват. Защото това е невъзможно! Който иска да се самонарани ще успее - напр. във всеки голям магазин се продават изключително вредни храни, за които не се изисква рецепта от лекар. Има и вещества, които са изключително опасни - напр. препарати за чистене. Никакви бюрократични пречки не могат да попречат на някой да си купи препарат за чистене и да го изпие.

Напълно е достатъчно да пише "не е за консумация от хора" или "да не се приема без лекарско предписание". Повече не е нужно за да бъдат разумните хора в безопасност! А неразумните хора ще бъдат в опасност независимо какви бюрократични пречки се измислят.
 
Последно редактирано:
Re: Хранителните добавки вече и онлайн

Не бързайте да се радвате. Все още има бюрократични пречки и неясноти.

НАРЕДБА № 47 ОТ 28 ДЕКЕМВРИ 2004 Г. ЗА ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ХРАНИТЕЛНИТЕ ДОБАВКИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 44 ОТ 2007 Г.)

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2007 г.) Хранителните добавки се продават само в обекти, регистрирани по реда на чл. 12 от Закона за храните, както и в аптеки и дрогерии.

Значи според тази наредба хранителните добавки могат да се продават само в някои обекти - т.е. извън посочените обекти те не могат да се продават.

Интересно е как се тълкува това. Дали това означава, че продавачът и купувачът трябва едновременно да се намират в такъв обект (регистриран по Закона за храните, аптека, дрогерия) в момента на сключване на договора за продажба на хранителни добавки? Ако договорът се сключи от разстояние това означава ли, че продажбата не е станала в определен обект, а се е случила извън този обект?

И не е само това.

Чл. 4. (Доп. - ДВ, бр. 90 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 44 от 2007 г.) (1) Производителите или търговците, които предстои да пуснат на пазара в Република България за първи път хранителни добавки, уведомяват за това преди пускането на пазара регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) по седалището си, а когато нямат такова на територията на Република България - в избрана от тях РИОКОЗ.

(2) Уведомлението до РИОКОЗ се изготвя по образец съгласно приложение № 1 и към него се прилага образец на етикета, използван за съответната хранителна добавка.

(3) Уведомлението по ал. 2 се представя в РИОКОЗ в два еднакви екземпляра, на които се поставя входящ номер, и единият се връща на подателя.

(4) За всяка хранителна добавка се подава отделно уведомление. При промяна в състава, наименованието или предназначението на хранителна добавка се подава ново уведомление.

(5) Регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве създава и поддържа база данни за служебно ползване на подадените уведомления за хранителните добавки, пуснати на пазара.

(6) Въз основа на подадена от РИОКОЗ информация по ал. 5 Министерството на здравеопазването поддържа централна база данни на уведомленията по ал. 4.

Когато хранителните добавки се продават от чуждестранна фирма, то тази фирма съгласно чл. 4 трябва да уведомява предварително избрана от тях РИОКОЗ? Как точно ще задължат търговците от други държави да спазват българското законодателство? Не е ли това създаване на неравнопоставеност - българските търговци трябва да се занимават с бюрократичните проблеми, създадени от българските закони, а чуждестранните търговци ще минават между капките, защото българските институции нищо не могат да им направят?

И все пак трябва да се радваме, че се изисква само уведомяване, а не разрешаване...

Темата се дискутира и тук.
 

Горе