Re: seocontest2008.uk.com
Добро утро на всички в 5:30 ...
От малък ми беше много любопитно, защо някой хора на нова година или на рожденните си дни си правят расчет, кой, какво и как. За пръв път ще си направя и аз такъв:
Много се изписа за seocontest2008.
За сега ще оставя връзките, които съм сложил към сайта, няма да забравя как миналата година някой каза, че състезанието сега започва. Силно се надявам следващият път да се представим по-добре.
Благодаря на всички за участието! Не знам, дали имам правото аз да ви благодаря, защото нито съм организатор, нито съм бил в центъра на събитията. Но ви благодаря. Не смятам, че бяхме позьори, или поне аз не намирам познатите ми участници за такива. Наистина имаше дезорганизация, но замислете се колко спонтанно започна всичко... Не можем да се виним един друг заради това ... просто всеки действаше както намери за добре и всеки гледаше на seocontest2008 както се казва "от неговата си кула"...
Сео контеста през моите очи?
- Победа.
Или поне за мен беше такава. Огин е прав, че "Победителите не ги съдят, победените не ги помнят". Аз? Аз ще запомня това, че аз, дето съм никой (не го казвам с ирония - в света на нулите и единиците аз наистина съм никой), получих правото си да участвам рамо до рамо със хора, които дават на българското (и не само) пространство правото, да се нарече "интернет пространство", хора, които създават качество и налагат стандарти. За мен, хората от този форум са такива. Това право ме направи щастлив. Прави ме щастлив факта, че "и аз бях там, и аз помогнах". И се радвам, че аз, благодарение на вас, успях да се почувствам полезен.
Има хора, които наистина заслужават овации за това което сториха. Не го казвам заядливо, просто вече така или иначе се наложи анонимност, та... Те си знаят кои са ;-)
Прочетох доста от постовете в блоговете на Огин (Може би всичките?)...
Никой няма да го отрече: хапливи са, някой ме накараха да се замисля много (не за самото състезание, за неща от личният ми живот, а мисля, че това е голямо "майсторство на перото" от страна на Огин, нещо, което винаги ми е правило впечалтение във всичко което пише) върху доста неща. Помогнаха ми да намеря решение на много проблеми, главно в личен план. За което мога само да благодаря на Огин.
Мисля, че в този ред на мисли и като дневна точка от моят расчет за сеоконтест2008, би трябвало да кажа "Извинявай!", макар да не се чувствам виновен, на всички онези, които аз съм разочаровал. Простете ми! Направих всичко по силите си и после го умножих по две. Толкова мога - толкова дадох.
По-горе Огин ми зададе един въпрос, който лично мен ме обиди. Зная, че не го е казал с такава презумция, но имам лошото понякога качество да намирам отражение на всеки един проблем във всяка една сфера... та заради това се обидих ... Въпросът беше: "Доволен ли си? Предполагам че да... това би трябвало да е достатъчно." - Прости ми, ако те цитирам грешно, мисля, че беше така...
Не. Не съм доволен. Но аз не съм доволен и от доста други неща. Като цяло, ние сме живи, единствено и само поради две причини: Защото сме тъпи и защото сме изключително самокритични и никога не сме доволни от себе си по рождение. Замислете се.
Ако хората бяха Умни, дори Гениални, щяха още преди христа да са открили че след десетина хиляди години слънцето ще погълне Планетата земя. Именно защото са умни (ако бяха такива) щяха отдавна да са измислили решение на проблема - например голям стъклен щит около планетата който да предодврати това. И щяха да са забравили за проблема, защото той е решен. Но 100% нещата щяха да се объркат, защото нашият свят е така устроен, че не е странно ако нещата се объркат. Ще е странно, ако не се! И когато дойдеше ред за самото поглъщане и всички щяхме да умрем (защото нещо се е объркало). Но, именно защото сме тъпи и мързеливи, ние решаваме нещата в последният момент. Взимаме ЕФЕКТИВНИ решения които да ни свършат работа ЗА НУЖНИЯТ НИ ПЕРИОД ОТ ВРЕМЕ (Качествени или не - това е предмет на друг разговор). След това търсим друго решение, защото НЕ СМЕ ДОВОЛНИ ОТ ТОВА КОЕТО СМЕ ВЗЕЛИ ПРЕДИ ВЪПРОСНИЯТ ПЕРИОД ОТ ВРЕМЕ. Ето, че това че не сме довлни от себе си, че сме мързеливи и глупави по природа, е основният двигател на нашият прогрес... Това разбира се е моето лично мнение, виждане и довод, и никой не е длъжен да се съгласява с него.
Защо загубихме?
Защо сме загубили? Незная... Аз не се чувствам така, сякаш съм претърпял загуба. Нека тези, които се чувстват загубили, да кажат, защо се е случило. Всички ще се поучим от грешките си, и може би следващият път ще спечелим ние...
Това което се опитах да кажа е, че няма победа и загуба.
Има удовлетворение и незадоволеност.
Няма възможно и невъзможно.
Има научено и ненаучено.
Има три степени на победата (Поне за мен): Победата в личностен план ( такава, каквато бе за мен тази, от seocontest2008 ), победата в глобален план (такава, каквато целяхме) и победата в духовен план - тогава, когато не ти пука, бил ли си или не.
Има една притча с която искам да подкрепа последните 5-6 реда...:
Имало едно време едно селце в което решили да организират световно първенство по стрелба с лък. Залогът бил висок: Цялото богатство на света!
Дошли рицари от незнайни кралства, дошли хора със знания и умения в стрелбата с лък, завидни за всеки му. Дошъл кой ли не. Само един човек някак си не се вписвал в общата картина. Бил дрипав на фона на другите, изглеждал някак си ... някак си обикновен. Но когато надпреварата започнала само той улучвал винаги средата, само той цепел предната стрела с втората...
Публиката останала изумена от уменията на дрипавият странник.
Дошъл финалът, където останали само дрипльото и стелецът на стрелците. Прочутият принц направил и невъзможното докато стрелял и отново отбелязал само 95 от общо стоте точки. Дрипавият селянин обаче стрелял със невъобразимо спокойствие и оцелил 100/100 точки ... Никой не можал да повярва... Когато попитали дрипавият селянин как го е направил той отвърнал:
- Кое?
- Как успяхте да победите Стрелеца на Стрелците?!
- Да го победя?! Не съм дошъл да побеждавам никого... чух че ще има стрелби и просто дойдох и аз да пострелям...
- Просто ... Просто да постреляте ?!?!? А какво ще правите с наградата ?!
- Награда ли ?! Не искам награда... дайте наградата на онея, които са дошли за да за нея... аз дойдох просто да пострелям.