SearchEngines.bg

Това е примерно съобщение за гост. Регистрирайте безплатен акаунт днес, за да станете потребител на SearchEngines.bg! След като влезете, ще можете да участвате в този сайт, като добавите свои собствени теми и публикации, както и да се свържете с други членове чрез вашата лична входяща кутия! Благодарим ви!

seocontest2008.uk.com

Re: seocontest2008.uk.com

Аз предлагам за последно да се напънем и Всеки да напише по някой друг коментар по темите в сайта. Така на последното си обхождане Google ще "види", че текстовете са допълнени. Това ще повлияе положително и на новите връзки в края на всеки пост. Според мен ще му хареса на животното :)
 
Re: seocontest2008.uk.com

Аз предлагам за последно да се напънем

И как да се напънем :)
Имаме шанс в следващите 2 дена но само ако за тези 2 дена Г. вземе под внимание линковете които се появиха в последната седмица (малко ме съмнява). Моето мнение е че вече нещата не зависят от нас а от алгоритмите и периодите заложени за обновяване на позиции при Г. Все пак имаме шанс както 93 година Емо Костадинов им го набута в 90-та минута на французите :)
 
Re: seocontest2008.uk.com

След няколко месеца същите ще организират още 1 състезание, така ще който има мераци, може да се готви от сега :)
 
Re: seocontest2008.uk.com

На победителите - Честито!
Според мен тази позиция не е толкова зле. Добър опит...
На мен играта ми хареса и ако пак организирате нещо, ще участвам отново.

Поздрави на всички!
Аз няма до коментирам как се представихме (смятам че първо лице множествено число е подходящо, въпреки скромното ми участие, нямам навика да се отричам от загубилите) резултата е ясен и след финала "пътища много". Не мисля, че е редно да се упрекват и останалите участници. Това е загуба ако си се състезавал само за да спечелиш и престижно участие ако не ти е пукало, всеки си знае.

Бих искал да споделя малко опит от друг вид състезания, който може да ви се види смислен. Става дума за ACM-ICPC. Участват университетски отбори и това е най престижното състезание в тази област. Та до моите участия .... Когато разбрах за това състезание вече работих от години на пълен работен ден,в същата област(програмиране), както и съотборниците ми. Готвихме се на някакви импровизирани събирания и отидохме на състезание. Аз се готвих най активно като време, решавах самостоятелно доста от задачите давани през цялата история на състезанието и бях доста ентусиазиран. Реалносто с която се сблъскахме беше малко по различна от очакваното. Оказа се, че доста от отборите от години само с това се занимават, т.е. готвят се за състезанието. В реални работни условия тези дечковци не ставаха дори за чираци при нас (имал съм си работа с някои от най титулованите от българите) , обаче там бе тяхна територия, ние бяхме просто ентусиазирани аматьори.
Отделно имаше и други фактори в самата организация на състезанието, които ни изиграха лоша шега, просто защото нямаше откъде да знаем предварително, а профитата знаеха. Естествено не се представихме добре, както се досещате. Аз първоначално бях ядосан на съотборниците си защото не се постараха достатъчно, бях ядосан и на себеси, на принципа като съм една птичка що все пак не стана пролет...
Мина време, преосмеслих нещата, при такива състезания има определена критична маса от инвестирани усилия за да се състезаваш с хората за които това е ежедневие. Знам, че много от вас ще възразят на думата аматъори, но имайте предвид, че говорим не за сео като работа а за сео като състезание, разликите са доста и ако не ги виждате сте в същата позиция като мен по горе. Както каза MacTeP очакват се и други състезания, ако ще влизаме в профи лигата просто трябва да се готвим, може да се види кои хора имат ресурса(commitment имам предвид) да участват в следващ отбор и около тях да се обединим за следващото състезание. Ще ми се да стане така... често разликата между професионалисти и аматъори е единствено в организацията на отбора им.

За финал ще кажа, че горната загуба ме е научила на доста неща и не бих я пропуснал...
 
Последно редактирано:
Re: seocontest2008.uk.com

Добро утро на всички в 5:30 ...
От малък ми беше много любопитно, защо някой хора на нова година или на рожденните си дни си правят расчет, кой, какво и как. За пръв път ще си направя и аз такъв:

Много се изписа за seocontest2008.
За сега ще оставя връзките, които съм сложил към сайта, няма да забравя как миналата година някой каза, че състезанието сега започва. Силно се надявам следващият път да се представим по-добре.

Благодаря на всички за участието! Не знам, дали имам правото аз да ви благодаря, защото нито съм организатор, нито съм бил в центъра на събитията. Но ви благодаря. Не смятам, че бяхме позьори, или поне аз не намирам познатите ми участници за такива. Наистина имаше дезорганизация, но замислете се колко спонтанно започна всичко... Не можем да се виним един друг заради това ... просто всеки действаше както намери за добре и всеки гледаше на seocontest2008 както се казва "от неговата си кула"...

Сео контеста през моите очи?
- Победа.
Или поне за мен беше такава. Огин е прав, че "Победителите не ги съдят, победените не ги помнят". Аз? Аз ще запомня това, че аз, дето съм никой (не го казвам с ирония - в света на нулите и единиците аз наистина съм никой), получих правото си да участвам рамо до рамо със хора, които дават на българското (и не само) пространство правото, да се нарече "интернет пространство", хора, които създават качество и налагат стандарти. За мен, хората от този форум са такива. Това право ме направи щастлив. Прави ме щастлив факта, че "и аз бях там, и аз помогнах". И се радвам, че аз, благодарение на вас, успях да се почувствам полезен.

Има хора, които наистина заслужават овации за това което сториха. Не го казвам заядливо, просто вече така или иначе се наложи анонимност, та... Те си знаят кои са ;-)

Прочетох доста от постовете в блоговете на Огин (Може би всичките?)...
Никой няма да го отрече: хапливи са, някой ме накараха да се замисля много (не за самото състезание, за неща от личният ми живот, а мисля, че това е голямо "майсторство на перото" от страна на Огин, нещо, което винаги ми е правило впечалтение във всичко което пише) върху доста неща. Помогнаха ми да намеря решение на много проблеми, главно в личен план. За което мога само да благодаря на Огин.

Мисля, че в този ред на мисли и като дневна точка от моят расчет за сеоконтест2008, би трябвало да кажа "Извинявай!", макар да не се чувствам виновен, на всички онези, които аз съм разочаровал. Простете ми! Направих всичко по силите си и после го умножих по две. Толкова мога - толкова дадох.

По-горе Огин ми зададе един въпрос, който лично мен ме обиди. Зная, че не го е казал с такава презумция, но имам лошото понякога качество да намирам отражение на всеки един проблем във всяка една сфера... та заради това се обидих ... Въпросът беше: "Доволен ли си? Предполагам че да... това би трябвало да е достатъчно." - Прости ми, ако те цитирам грешно, мисля, че беше така...

Не. Не съм доволен. Но аз не съм доволен и от доста други неща. Като цяло, ние сме живи, единствено и само поради две причини: Защото сме тъпи и защото сме изключително самокритични и никога не сме доволни от себе си по рождение. Замислете се.
Ако хората бяха Умни, дори Гениални, щяха още преди христа да са открили че след десетина хиляди години слънцето ще погълне Планетата земя. Именно защото са умни (ако бяха такива) щяха отдавна да са измислили решение на проблема - например голям стъклен щит около планетата който да предодврати това. И щяха да са забравили за проблема, защото той е решен. Но 100% нещата щяха да се объркат, защото нашият свят е така устроен, че не е странно ако нещата се объркат. Ще е странно, ако не се! И когато дойдеше ред за самото поглъщане и всички щяхме да умрем (защото нещо се е объркало). Но, именно защото сме тъпи и мързеливи, ние решаваме нещата в последният момент. Взимаме ЕФЕКТИВНИ решения които да ни свършат работа ЗА НУЖНИЯТ НИ ПЕРИОД ОТ ВРЕМЕ (Качествени или не - това е предмет на друг разговор). След това търсим друго решение, защото НЕ СМЕ ДОВОЛНИ ОТ ТОВА КОЕТО СМЕ ВЗЕЛИ ПРЕДИ ВЪПРОСНИЯТ ПЕРИОД ОТ ВРЕМЕ. Ето, че това че не сме довлни от себе си, че сме мързеливи и глупави по природа, е основният двигател на нашият прогрес... Това разбира се е моето лично мнение, виждане и довод, и никой не е длъжен да се съгласява с него.

Защо загубихме?

Защо сме загубили? Незная... Аз не се чувствам така, сякаш съм претърпял загуба. Нека тези, които се чувстват загубили, да кажат, защо се е случило. Всички ще се поучим от грешките си, и може би следващият път ще спечелим ние...

Това което се опитах да кажа е, че няма победа и загуба.
Има удовлетворение и незадоволеност.
Няма възможно и невъзможно.
Има научено и ненаучено.
Има три степени на победата (Поне за мен): Победата в личностен план ( такава, каквато бе за мен тази, от seocontest2008 ), победата в глобален план (такава, каквато целяхме) и победата в духовен план - тогава, когато не ти пука, бил ли си или не.

Има една притча с която искам да подкрепа последните 5-6 реда...:
Имало едно време едно селце в което решили да организират световно първенство по стрелба с лък. Залогът бил висок: Цялото богатство на света!
Дошли рицари от незнайни кралства, дошли хора със знания и умения в стрелбата с лък, завидни за всеки му. Дошъл кой ли не. Само един човек някак си не се вписвал в общата картина. Бил дрипав на фона на другите, изглеждал някак си ... някак си обикновен. Но когато надпреварата започнала само той улучвал винаги средата, само той цепел предната стрела с втората...
Публиката останала изумена от уменията на дрипавият странник.
Дошъл финалът, където останали само дрипльото и стелецът на стрелците. Прочутият принц направил и невъзможното докато стрелял и отново отбелязал само 95 от общо стоте точки. Дрипавият селянин обаче стрелял със невъобразимо спокойствие и оцелил 100/100 точки ... Никой не можал да повярва... Когато попитали дрипавият селянин как го е направил той отвърнал:
- Кое?
- Как успяхте да победите Стрелеца на Стрелците?!
- Да го победя?! Не съм дошъл да побеждавам никого... чух че ще има стрелби и просто дойдох и аз да пострелям...
- Просто ... Просто да постреляте ?!?!? А какво ще правите с наградата ?!
- Награда ли ?! Не искам награда... дайте наградата на онея, които са дошли за да за нея... аз дойдох просто да пострелям.
 

Горе