Всъщност цялата история е много по-елементарна и тя имаше за цел да покаже, че хората виждат в черно и бяло.
Цялата история тръгна от Twitter и въпроса, който дискутирахме бе дали българина е толкова зле, че да възхвалява човек, който постоянно пише за едно и също и сипе хули върху 2-3 човека в държавата. До тук с политиката. След това се премина към експеримента: публикация с малко факти, малко полуистини, малко лъжи и малко глупости. Всичко това гарнирано с гръмко заглавие...
Всъщност правил съм подобен експеримент с по-мек тон и тогава резултати не бяха същите. Влязоха само платени клакьори, които коментираха какъв "комунист", "еничар" и т.н. съм бил 🙂
За това този път целта бе, да накарам нещата да са или черни или бели за крайния читател.
В крайна сметка, никой не разбра самоиронията в последните два параграфа и че всъщност целта на статията бе да осмея самия себе си, собствения си хейт начин на изразяване, с което да покажа, че всеки който плюе по някого в България може да се нарече "авторитетен журналист". 🙂
Естествено, българина за самоосмиване не е чувал, не го и разбира. Когато е стигнал до последния параграф, за него нещата са ясни и текста вече няма значение. За едните, Иво Инджев е месия, за другите е адски противен. Като извода на статията няма никакво значение за тяхното мнение 🙂
Тези, които са черни, когато прочитат статията, съвсем съзнателно пропускат няколко факта от биографията на Инджев (и от статията) и ме наричат "комунист" 🙂
Другите, които са бели, когато прочитат статията, съвсем не се досещат, че част от написаното в статията са пълни глупости и ги игнорират 🙂
А защо Иво Инджев ли? Отговора е прост: вкарайте нещо с неговото име в свежо и със сигурност представителната извадка на експеримента ще е много по-голяма, отколкото с друго име.
Относно коментарите в блога ми, има си политика за тях, публикувана е, който не му изнася да не чете и да не коментира.
