Всъщност цялата история е много по-елементарна и тя имаше за цел да покаже, че хората виждат в черно и бяло.
Цялата история тръгна от Twitter и въпроса, който дискутирахме бе дали българина е толкова зле, че да възхвалява човек, който постоянно пише за едно и също и сипе хули върху 2-3 човека в държавата. До тук с политиката. След това се премина към експеримента: публикация с малко факти, малко полуистини, малко лъжи и малко глупости. Всичко това гарнирано с гръмко заглавие...
Всъщност правил съм подобен експеримент с по-мек тон и тогава резултати не бяха същите. Влязоха само платени клакьори, които коментираха какъв "комунист", "еничар" и т.н. съм бил
За това този път целта бе, да накарам нещата да са или черни или бели за крайния читател.
В крайна сметка, никой не разбра самоиронията в последните два параграфа и че всъщност целта на статията бе да осмея самия себе си, собствения си хейт начин на изразяване, с което да покажа, че всеки който плюе по някого в България може да се нарече "авторитетен журналист".
Естествено, българина за самоосмиване не е чувал, не го и разбира. Когато е стигнал до последния параграф, за него нещата са ясни и текста вече няма значение. За едните, Иво Инджев е месия, за другите е адски противен. Като извода на статията няма никакво значение за тяхното мнение
Тези, които са черни, когато прочитат статията, съвсем съзнателно пропускат няколко факта от биографията на Инджев (и от статията) и ме наричат "комунист"
Другите, които са бели, когато прочитат статията, съвсем не се досещат, че част от написаното в статията са пълни глупости и ги игнорират
А защо Иво Инджев ли? Отговора е прост: вкарайте нещо с неговото име в свежо и със сигурност представителната извадка на експеримента ще е много по-голяма, отколкото с друго име.
Относно коментарите в блога ми, има си политика за тях, публикувана е, който не му изнася да не чете и да не коментира.