SearchEngines.bg

Това е примерно съобщение за гост. Регистрирайте безплатен акаунт днес, за да станете потребител на SearchEngines.bg! След като влезете, ще можете да участвате в този сайт, като добавите свои собствени теми и публикации, както и да се свържете с други членове чрез вашата лична входяща кутия! Благодарим ви!

Данъчно облагане реклама в Интернет

Re: Данъчно облагане реклама в Интернет

Излязоха ми малко въпроси и моля професионалистите, или някой друг ако е по-запознат, за разяснение.

1. Има ли значение какво съм писал във фактурата, която издавам за прихода от Гугъл и която описвам в дневника за продажбите? Искам да пиша просто "наем". Възможно ли е или трябва да уточня с нещо като "наем уеб пространство", "наем рекламна площ" или др.? Намеренията ми са, другата година, в данъчната декларация, доходите да се декларират като "доходи от чужбина"

2. Четох, че за регистрираните по чл.97а, изискванията към фактурите, които издават не е задължително да имат реквизитите по чл.78 ал.1 от ППЗДДС, а само да отговарят на изискванията по чл.114, ал.1 от ЗДДС това го разбирам като "Фактурите могат да не са печатани, данните за издаващия фактурата и ддс номера му се попълват на ръка, необходимо е просто да са три екзепляра и на първия да пише оригинал" Правилно ли съм разбрал или е друго изискването?
 
Re: Данъчно облагане реклама в Интернет

Основният довод е, че нематериалните активи (сайт) не са собственост, тоест няма как да се отдава. Спорно е колко са прави.

Те от НАП нямат задължението да издават тълкувания които да отговарят наистината а такива които водят до повишени данъци (на момента).Което е глупаво,защото така не се отчита колко вреди (си, на държавата и икономиката) нанасят под формата на нереализирани приходи и насъбрани данъци за в бъдеще.

А на въпроса - това техно тълкувателно решение конфликтира с доста закони, правилници и норми, включително европейски. Визирам търговските марки, ефира и сервитута например, които се отдават под наем. И марката и цялото празно пространсво над имот и радио честотата са нематериални активи.
 
Re: Данъчно облагане реклама в Интернет

Отрих голям (на пръв поглед) проблем в "ЗАКОН ЗА РЕГИСТЪР БУЛСТАТ":

Чл. 7. (1) За лицата по чл. 3, ал. 1, т. 1 - 8 в регистър БУЛСТАТ се вписват следните данни и обстоятелства:

1. ЕИК (код по БУЛСТАТ);

2. актове за създаване/възникване, промяна, закриване/заличаване;

3. дата на регистрация в БУЛСТАТ;

4. дата на прекратяване на регистрацията;

5. правноорганизационна форма;

6. пълно и кратко наименование;

7. седалище и адрес на управление;

8. адрес за кореспонденция на територията на страната с всички държавни институции, както и телефон, факс, електронен адрес;

9. адрес на местоизвършване на дейността или на имота;

10. предмет на дейност/основна икономическа дейност;

11. срок на съществуване;

12. състояние;

13. капитал;

14. разпределение на капитала;

15. правоприемство;

16. органи на управление и представителство:

а) управляващ и/или представляващ - имена, гражданство, ЕГН, ЛНЧ или друг идентификационен номер за чуждестранно лице, начин на представляване, длъжност на управляващия - за субектите по чл. 2, ал. 2;

б) вид и състав на колективния орган на управление;

17. съдружници и/или акционери:

а) съдружници - ЕГН/ЕИК, имена/наименование, гражданство/държава и процентно участие в собствеността;

б) акционери - държавното и общинското акционерно участие и за лицата с над 10 на сто участие в капитала - ЕГН/ЕИК, имена/наименование, гражданство/държава;

18. (В сила от 12.02.2006 г.) данни, необходими за Регистъра на статистическите единици, определени със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията по предложение на председателя на Националния статистически институт.

(2) За лицата по чл. 3, ал. 1, т. 9 - 11 в регистър БУЛСТАТ се вписват следните данни и обстоятелства:

1. ЕИК (код по БУЛСТАТ);

2. данни за лицето - дата на раждане за чуждестранните физически лица, гражданство, имена, документ за самоличност;

3. основание за вписване;

4. адреси за кореспонденция, телефон, факс, електронен адрес:

а) за българските граждани и чуждестранните лица, постоянно пребиваващи в страната - постоянен и настоящ адрес;

б) за чуждестранните физически лица - адрес за кореспонденция на територията на страната с всички държавни институции;

5. адрес на местоизвършване на дейността или на имота;

6. упражнявани дейности/професии;

7. документи, удостоверяващи извършването на определена дейност;

8. дата на започване, спиране, възобновяване на дейността.

(3) В регистър БУЛСТАТ се поддържа и съхранява информация за настъпилите промени в данните и обстоятелствата по ал. 1 и 2.

(4) Данните по ал. 1, т. 5 - 9 и по ал. 2, т. 2, 4 и 5 се вписват на български език и с латински букви съгласно правилата за транслитерация.

Ако е така както го тълкувам, регистриралите се по БУЛСТАТ трябва да тичат до агенцията по вписванията и да обновяват данните при всяко сключване и прекратяване на договор ("упражнявани дейности") като се обявява и датата на тези събития. В случай, че няма писмен и подписан/подпечатан договор познайте какво става...

Напомням, че регистрацията по БУЛСТАТ е единствения начин да се получават пари от реклама и да се декларират (колкото и да не им се иска да е така на някои). Заради изискването да се обновяват данните методът с фиктивния договор (който се прекратява и не се изпълнява веднага след регистрацията) не е приложим.
 
Последно редактирано:
Re: Данъчно облагане реклама в Интернет

Няма нужда да се тича до АВ при всеки нов сключен договор. То си пише извършвани дейности - а дейността е например "дизайн" и не е необходимо при 100 сключени договора за дизайн да ги представяш един по един в АВ, защото нямаш нова дейност, а нов възложител по същата дейност.
 
Re: Данъчно облагане реклама в Интернет

А какво става ако сме получили плащане и не сме правили каквито и да е регистрации?
 
Re: Данъчно облагане реклама в Интернет

На първо време най-вероятно нищо няма да стане. А в последствие - зависи от късмета - може и да ви хванат, а може и не. Ако ви стане практика със сигурност някога ще ви засекат от НАП и тогава - глоба.
 
Re: Данъчно облагане реклама в Интернет

Благодаря за бързия отговор. Идеята не е да се крия от НАП, просто съм разсеян и въобще не бях разбрал за тези нововъведения допреди няколко дни. Онзи ден получих плащане през WU, не съм го взел, но доколкото знам това не е от значение щом вече е пратено. Въпроса ми е как да процедирам от тук натам? Желанието ми е да платя всичко както си му е реда, но не знам откъде да започна.
 
Re: Данъчно облагане реклама в Интернет

Първи вариант:

Ако не отидеш да вземеш плащането няма да могат да докажат, че си бачкал и си спечелил нещо. Освен може би по ПИН кода, който AdSense праща могат да твърдят, че си сключил договор и си в нарушение поради това, че не си се регистрирал по БУЛСТАТ и по ЗДДС (нали си сключил договор с ирландците?). Обаче това може да се оспори като излъжеш, че са ти разбили пощенската кутия и са откраднали пин кода.

Втори вариант:

Можеш сега ВЕДНАГА да се регистрираш по БУЛСТАТ като излъжеш, че сега започваш да бачкаш (или примерно преди 5 дена, но не повече от 7, защото срокът е 7 дни (цитирам по памет - може и да греша)). По аналогичен начин процедираш с регистрацията по ЗДДС.

Трети вариант:

Не лъжеш и пишеш реалната дата в заявлението за регистрация и си плащаш глобите.

По въпроса е писал един блогър, който е решил да си затрие писанието, но още се намира в кешираните копия на търсачките:

Представете си, че печелите 100 долара за три месеца. Ще плащате данък. Всеки месец хамалогии и ходене по насрани български бюрокраштини. Допълнително плащане на осигоровки и тем подобни лайняни пари във въздуха. С голямо удоволствие ще им кажа да си ебат путката майна и една стотинка няма да видят. Ако е нужно заебавам досега спечелените приходи и им казвам - ДУХАЙТЕ ГО. Понеже аз минах към евро засега съм задържал плащанията си и ще се чудя как да си ги взема без да платя на скапаната, миризлива, мръсна и долна държава. Това не е нормално вече. Да печелят от хората, които работят за стотинки на ден. Лайнари. Винаги е било така. Няма да се оправим мамка му.

Източник: http://www.onebg.org/2010/03/google-adsense.html (неработещ линк)
 
Последно редактирано:
Re: Данъчно облагане реклама в Интернет

1. За какво му е да се регистрира по Булстат? Няма такова изискване.
2. Ако все още има неразбрали, ДДС не се дължи, но регистрацията е задължителна.
3. Ако не си си взел парите, регистрираш се по ЗДДС и тогава ги вземаш, няма да имаш проблем.
 
Re: Данъчно облагане реклама в Интернет

По първа точка може да се поспори.

Много хубаво би било, ако е вярно, но за съжаление се налага.

Без тази регистрация не могат да се платят осигуровките, защото няма друго основание.

Преведено на популярен език, какво означават тези думи – всеки блогър трябва да се регистрира като упражняващ свободна професия – например "писател" в Регистър БУЛСТАТ, след това да подаде декларация образец Окд-5 в НАП – за започване на упражняване на свободна професия – писателска, журналистическа и т.н., без значение дали получава доходи от нея. В случая – осигурителните отношения – достатъчното основание е, че полага труд – пише статии в свой блог. А щом пише, значи влага свои трудови ресурси, губи си времето, хаби усилия, дори има и разход на време да популяризира своя сайт.
И докато за самоосигуряващите се лица – упражняващи свободна професия, работещи съдружници в търговски дружества, които не получават доходи като управители, еднолични търговци и т.н., където задължението за авансово осигуряване е уредено от основната им дейност, не е проблем, защото се осигуряват, то работещите на трудов договор, управителите на търговски дружества, както и безработните, учениците и студентите трябва да започнат да се осигуряват авансово върху доход (дори и неполучен) 260 лв. Като месечна сума разходът за тези осигуровки е в най-минимален размер – 67.60 лв. месечно (годишно – 811.20 лв.). Като това са задължителните разходи, които трябва да се прибавят към разходите по поддръжка на сайта, доколкото ги има – хостинг, домейн.

Източник: Данъчните удрят блогърите с осигуровки

Варианта с регистрация като "писател" ми се струва най-удобна.

Въпросът е дали след това при сключване на договор (напр. с Google) ще искат да се подават допълнителни документи в Агенцията по вписванията:

(3) В регистър БУЛСТАТ се поддържа и съхранява информация за настъпилите промени в данните и обстоятелствата по ал. 1 и 2.

Могат ли да кажат, че писателят е в нарушение на закона, ако сключи договор за реклама и не уведоми Агенцията по вписванията за този договор (договорът се сключва след успешната регистрация като писател)?

Алтернативния начин за регистрация по БУЛСТАТ е с фиктивен договор: Регистрация на самоосигуряващо се лице или трудният път на блогъра

Обаче ми се струва по-законно варианта с регистрацията като "писател" - така не се налага измислянето на договор, който после няма да се изпълнява (фиктивен договор).
 
Re: Данъчно облагане реклама в Интернет

Съжалявам, че отдавна не съм влизал тук, та гледам понатрупали са се въпросите, някои останали без отговор. Та сега:

1. Какво се пише на фактурите - и за доходите от АдСенс, и за доходите от нашите мрежи

2. Кои фактури се описват в дневниците на продажбите - само тези в чужбина или всички?

3. Как се отчитат парите, които идват от ПейПал, Мънибукърс и т.н.

На първия въпрос, за фактурките.

Моята практика е следната - За Адсенс пиша номера на плащането - буквално "плащане по паричен превод (MTCN) №...." и прикрепям разпечатка от гугъловската система.

За фактурите, които се отнасят за български фирми - Изи Адс, Ейч ти ти пуул и т.н., - фактурата е без ДДС (говоря за регистрация по 97а), задължително трябва да има и следния ред "ЗДДС чл.113, ал.9". Този ред показва какво е основанието да не се слага ДДС. Нормативно определено е в Правилника за прилагане на ЗДДС - чл.79 ал.2 т.2, това за тези които ги интересува къде го пише това ;-)

На втория въпрос:
Кои от фактурите трябва да присъстват в дневника на продажбите. По принцип всички - и български, и за навън. Нито закона, нито правилника е предвидил изключение кое да влиза и кое да не влиза. Но, няма пречка да се декларират и само фактурите, които са за навън. Тук преценката за възможни разправии с данъчните е ваша или на вашия счетоводител.

Какво казва закона :
Чл. 182. (1) (изм., ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв.
(2) (изм., ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен, глобата, съответно имуществената санкция е в размер 25 на сто от определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 250 лв.


Работата е, че за БГ фирмите, като няма данък, не се определя по-висок данък, от там няма промяна на евентуално дължимите данъци. И нормалните данъчни биха си затворили очите, а пък за заядливите, има и други закончета, при които може да се позове човек на "маловажност", "несъщественост" и т.н., за едно такова несъществено административно нарушение. Така че глобите няма какво да се мислят в този случай.

На третия въпрос:
Тук работата е много по-тегава, защото тези системи представляват алтернативи на банково плащане. В този случай има два варианта, които са обвързани:

1. Да измислите някаква система, при която клиентите ви да си попълват данните - име, адрес, ДДС номер и т.н., за да можете да им издавате и да им пращате фактури. Неудобство ще е за тези от вас, които имат много сайтове. Решението е до програмиране или поне до правене на отделен сайт, където да си попълват данните клиентите ви, за да излиза една справка, от която да издавате фактури, пък защо не и да измислите някакъв вариант за онлайн фактуриране ;-)
В този случай - декларирането е като при АдСенс.

2. Съставяне на месечен отчет на продажбите (чл.119 ЗДДС) - в него се попълват данните от сбора на месечната разпечатка то ПейПал, Мънибукърс и т.н.
Тези от вас, които имат фирми, знаят какво представлява - същият документ се издава един път месечно, като се извади месечния отчет от касовия апарат.
Това, което трябва да знаете е, че тези суми ви се трупат като оборот за обща регистрация по ДДС, т.е., ако надхвърлите 50 000 лв, ще трябва да се регистрирате вече и по общия ред - и за сделки в България. Приема се за данъчни цели, че всичките ви потребители са частни лица, защото липсва достатъчна информация за друго (буквално данъчните при един ревизионен акт ще напишат "липсват издадени данъчни документи, доказващи доставката"). Т.е., ако клиентите ви са предимно фирми, или физически лица, работещи за своя сметка, а не пазаруващи за лично потребление, предпочитаният вариант не е този, а първия.

3. Комбиниран начин - той е обобщаващ двата горни. Подходящ е за сайтове, където клиентите са ви и фирми, и частни лица. В този случай в "отчета на продажбите" са сумите от ПейПал ще влизат само тези, за които не сте издали фактура.
 
Последно редактирано:
Re: Данъчно облагане реклама в Интернет

я да питам за чековете
ако осребряването на чека директно отива в банковата сметка нужно ли е да има касов апарат
 
Re: Данъчно облагане реклама в Интернет

В какъв смисъл питаш? Ако гледаме тясно АдСенс, няма нужда от касов апарат, но например, ако имаш магазин, дойде при теб клиент, купи си това онова, извади чековата книжка, попълни си чека и ти даде хартийката, тогава ти трябва касов апарат ;-)

За по-лесно - за вашия бранш - тези които имат онлайн магазини, за момента им трябва касов апарат. При тях се приема, че доставката на поръчаните магазини е "разносна търговия" и ако всичко е "по правилата", като се опакова стоката за клиента и се изпрати, вътре в нея трябва да има и касова бележка. Буквално Наредба Н-18 за касовите апарати и т.н., казва, че трябва касовата бележка да се дава на разносвача.

Но за някаква услуга, като тези пари за реклама, чека просто замества банковото плащане. Ясно е, че представител на Гугъл не е дошъл на крака да си плати в брой, кредитна карта и т.н. че да се пуска касова бележка.

Между другото предстоят промени на тази наредба, излязъл е проекта, но не съм го чел още подробно.
 
Последно редактирано:
Re: Данъчно облагане реклама в Интернет

точно за адсенс доходите ми е мисълта
 
Re: Данъчно облагане реклама в Интернет

Не ти трябва касов апарат :-D, спокойно :) За тези плащания дори и на данъчните няма да им мине на ум да мислят за касов апарат :)
 
Re: Данъчно облагане реклама в Интернет

доставката на поръчаните магазини е "разносна търговия" и ако всичко е "по правилата", като се опакова стоката за клиента и се изпрати, вътре в нея трябва да има и касова бележка. Буквално Наредба Н-18 за касовите апарати и т.н., казва, че трябва касовата бележка да се дава на разносвача.

Точно тази глупост спъва много лошо бизнеса "дропшипинг" (английската дума вече е част и от българския език).

Например българската фирма получава поръчка от клиента в Германия, информацията за поръчката се подава на "дропшипъра" от Великобритания, който я изпраща на клиента в Германия. Да ама не. Българската фирма трябва да изпрати касовата бележка до Великобритания за да може там да я сложат в пакета със стоката за клиента... А за ДДС-то хич не ми се мисли как ще се плаща и от кого... "Свободно" движение на стоки и услуги му казват...
 
Re: Данъчно облагане реклама в Интернет

Точно тази глупост спъва много лошо бизнеса "дропшипинг" (английската дума вече е част и от българския език).

Например българската фирма получава поръчка от клиента в Германия, информацията за поръчката се подава на "дропшипъра" от Великобритания, който я изпраща на клиента в Германия. Да ама не. Българската фирма трябва да изпрати касовата бележка до Великобритания за да може там да я сложат в пакета със стоката за клиента... А за ДДС-то хич не ми се мисли как ще се плаща и от кого... "Свободно" движение на стоки и услуги му казват...

Наредба Н-18 има териториален обхват и не се прилага при разплащания между българска и чужда фирма извън територията на страната. Има и някои указания на НАП по този въпрос. Прочети това: Регистриране на плащания в брой по вътреобщностни доставки

Така, че при доставки в чужбина тази наредба не се прилага!
 
Re: Данъчно облагане реклама в Интернет

Точно тази глупост спъва много лошо бизнеса "дропшипинг" (английската дума вече е част и от българския език).

Например българската фирма получава поръчка от клиента в Германия, информацията за поръчката се подава на "дропшипъра" от Великобритания, който я изпраща на клиента в Германия...... ДДС-то хич не ми се мисли как ще се плаща и от кого... "Свободно" движение на стоки и услуги му казват...

За касовия апарат, колегата даде мнението на данъчните. Сега за ДДС-то, като гледам частния случай - не е издавана фактура, а само е платено с кредитна карта.

Има два случая, които вървят последователно. Първия е ДДС в България, а втория - регистрация по ДДС в държавата на клиента. Ето нещо по-подробно, старо, но и сега валидно, надявам се, че е разбираемо:
http://www.dnevnik.bg/evropa/biznes/2007/07/02/354889_distancionnata_prodajba_v_evropeiskiia_sujuz/
Не са съвсем точни понятията от "счетоводна гледна точка", но това са подробности. Важен е принципа. Е, ако не продавате акцизни стоки (алкохол, цигари), пожелавам ви ДДС регистрации в държавите на клиентите ;-)

Между другото. То е малко извън темата, но ако продавате онлайн софтуер, препоръчвам ви да използвате примерно системата на Дигитал Ривър - RegNow, Плимус или някоя от другите такива конкурентни платформи, при които фирмите са със седалище извън Евросъюза, като не се съобразявате с тяхната регистрация по ДДС, тя се отнася за друго, което няма пряка връзка с вашите продажби ;-)
Специално от първите съм много доволен, а и клиента ми е доволен за информацията, която му предоставят за всяка продажба. Това, което идва при мен е една фактура месечно, по която оформям една продажба към тях, за генерираното месечно плащане, а в същото време клиента е продал хиляди лицензи за свой софтуер.
Между другото, ако решите да използвате първата система, генерирайте разпечатка на фактурата на два езика - английски и руски ;-))) 99% от счетоводителите ще ви се зарадват ;-)
 
Re: Данъчно облагане реклама в Интернет

А когато фирма от САЩ или друга държава извън ЕС продава хостинг и домейни на българско физическо лице, нерегистрирано по ДДС някой дължи ли ДДС?

Да не излезе, че тези, които са купували хостинг от разни хост гатори и подобни дължат данъци в България? Интересно, че GoDaddy слагат някакви 20% когато кажеш, че си от България и купуваш хостинг (на домейните не слагат нищо), но HostGator, LunarPages и др. изобщо не ти слагат нищо допълнително към обявената цена.
 
Re: Данъчно облагане реклама в Интернет

GoDaddy използват аналогична страница на нашата
http://nraapp01.nra.bg/voes/index.jsp
Всяка данъчна администрация в Евросъюза имат такъв портал. В Англия например е това: https://secure.hmce.gov.uk/ecom/voes/welcome.do;jsessionid=2F1991166A929E76CBE73EEB2630139B

Това е специална регистрация за тези, които предлагат услуги по електронен път, не са регистрирани по ДДС на друго основание в Евросъюза и нямат постоянен обект - офис, представителство и т.н. в България. Т.е. HostGator, LunarPages и другите които не са регистрирани си играят малко с огъня ;-)
Тази специална регистрация се използва само когато купувачите на хостинг са частни лица. Т.е., не се използва за "бизнес цели", а за лично потребление.

На въпроса ти "Да не излезе, че тези, които са купували хостинг от разни хост гатори и подобни дължат данъци в България?" ако мога простичко да го кажа - ако разпечаташ фактурата и я дадеш на счетоводителя да я сложи за разход по дейността, ДДС ще платиш ти, а фактурката от GoGaddy ще е без ДДС. За лични цели GoDaddy си ги слага 20%. А другите тарикати, да се оправят ;-)
 

Горе