Re: Една задачка!
Аз съм твърдо обещал да не пиша повече в този форум, но по случайност едно от хобитата ми е квантова физика, където такива на пръв поглед елементарни задачи се хрускат за закуска. В развихрилият се спор, Никола не е прав - забравя че и в Нютоновата механика закона е векторен. В опростеният анализ който прави, изрично приема, че силата на триене и архимедовата сила са независими от "гравитационната сила" и затова формулите му "излизат" и създвата парадокс. На практика, ако се разгледа природата на тези сили, например (съвсем опростено) нещо със заряд в потенциално поле, ще видим, че това не е вярно, и архимедовата в примера и триенето са в корелация от гравитационната в примера му и от там не се получава това изваждане на константа в числителя. Или още веднъж на какво се дължи грешката му - приема, че въздуха или флуида имат някакво независимо поведение от гравитацията, и създват съпротивление само по пътя на отнемане на импулс (p), което е еквивалентно на отнеманене а енергия, което пък на "забавяне". Това изглежда много логично до момента, ако забравиш, че молекулите на въдуха също се намират в гравитационното поле и при промяна на техният импулс те предават този импулс и на Земята, което компесира константата при изваждането. На практика лесно се доказва (още една гледна точка) че Никола не е прав, като се премине през ЗЗЕ (който е по универсален) и лесно се създава вечен двигател от втори род базиран на разлика в скоростите на падащи тела с различна маса.
По гослеми глупости не бях чел наскоро. Наистина се посмях.... Обяснявам и други да се посмеят...
- Първо силите са "независими" ВИНАГИ и в класическа и в диференциална и в квантова форма(формулировката е друга, но формално е същото). Резултатното влияние Е ЕДНО сумарно.
- Второ сумата на вектори с еднакво направление Е СКАЛАРНАТА ИМ СУМА. В случай на противостоящи - РАЗЛИКА. Та знам как се сумират вектори. Знам и как да спестя на аудиенцията безмислени подробности, което съм направил. По сложния математически апарат НИКОГА НЕ ДАВА различно уравнение след като се опрости.
- Трето нищо квантово не си споменал. Верно темата е по лесна за литературни излияния, защото повечето хора си нямат идея как работи. Аз имам прилична идея от този апарат.
- Четвърто гравитационното поле е единствената активна компонента водеща до ускорение, а другите имат смисъл на реакция. Което пак нищо не променя в тази задача. И гравитационното поле Е ИМЕННО ПОТЕНЦИАЛНО с интензитет гравитационната константа.
Накрая никое от изброените дотук НЯМА ОТНОШЕНИЕ към задачата. От което не става ясно, как е възможно да си помислиш, че доказват, че греша?
Или още веднъж на какво се дължи грешката му - приема, че въздуха или флуида имат някакво независимо поведение от гравитацията, и създват съпротивление само по пътя на отнемане на импулс (p), което е еквивалентно на отнеманене а енергия, което пък на "забавяне". Това изглежда много логично до момента, ако забравиш, че молекулите на въдуха също се намират в гравитационното поле и при промяна на техният импулс те предават този импулс и на Земята, което компесира константата при изваждането. На практика лесно се доказва (още една гледна точка) че Никола не е прав, като се премине през ЗЗЕ (който е по универсален) и лесно се създава вечен двигател от втори род базиран на разлика в скоростите на падащи тела с различна маса.
Условието "във флуид" има напълно независимо поведение спрямо гравитацията в този род задачи. Твоите писания са чудесна художествена измислица, но не виждам на какво си ги базирал. Дай пример на обратното на това което приемам аз, моля?
Според ЗЗЕ потенциалната енергия на тялото от гравитационното поле се превръща в кинетична, загубите от триене в топлина, а архимедовата сила е от разлика в налягането, което е потенциална енергия на тялото, която се увеличава с нарастване на плътността на флуида в дълбочина. Кое по точно тук те обърква или противоречи на приетото? Не, че има значение за задачата...
Та не разбрах в кое греша? Принцип? Порядък?
Принципното ми твърдение(показано с формули горе) е, че телата във флуид ще имат различно ускорение зависещо от масата.
Твърдението ми за порядък е че това може лесно да се наблюдава на практика.
Също така твърдя, че тази задача има идентично решение с инструментариума на КМ при същото ниво на точност. И това е математически принцип.
Литературна измислица не мога да приема за аргумент. Формули доколкото имат връзка, винаги. Мисля, че достатъчно ясно съм формулирал къде какво съм приел при даденото от мен решение и това са все обичайни неща да се пропускат(опростяват), нямащи пряко отношение към явлението като принцип. В някои практически задачи може да имат влияние, но това по никакъв начин не променя принципа.
П.П. На ентусиастите, които ги сърбят пръстите да докажат че греша(щото ги нервя или друго), държа да им подчертая, че това, което съм извел, не е измислено от мен и не съм вложил никакво творчество. Т.е. опитите да опровергавате принципа се отнасят до науката физика, а не до мен. Моят единствен принос в случая е, че спомагам в увирането нечии глави. Или поне се надявам още някоя да уври... май имаше няколко дотук, за което ги поздравявам! Способността да си осъзнаваш грешките е основно изискване за мисловен процес

Сигурен съм, че този от вас, който направи революция в науката, че бъде оценен по достойнство... та давайте, кандидат нобелисти ;D Все пак имайте предвид, че литературата не е научна дисциплина, така че давайте по същество.